they climb up, stay a while
to come back later

then our turn comes to go upstairs empty handed

(you are greeted not for what you carry)

we all feel tense in the waiting room but

consolation can be found in friendship 

and the confidence that beyond the clouds

snow-powdered peaks hibernate and dream 
God, when you look our way 

what do you see?

What could we do so that your love?


за малко се качват нагоре

и после се връщат

после идва наш ред да се качим

с празни ръце

(не по ръцете посрещат там)

в чакалнята всички сме напрегнати, но

утеха са

приятелството на обичните

и увереността, че отвъд облаците зимуват върхове

напудрени със сняг и слънце

 

Когато гледаш към нас,

какво виждаш, Господи?

С какво да те зарадваме?

Какво да сторим тъй, че обичта ти?