What was, is no longer. 
The city has granted your wish––

It is stripped of your memories 

and stands in front of you,

Meaninglessly naked. 
But only sometimes, when you find the right back street from the first time, 

When it is very tasty,

When strangers help you schlep the suitcase up the stairs, 

When cherry mountains in the little shops in the old neighbourhood,

When you see how the stalls have been wiped out from streets and plazas,

When the linden,

When the linden,

Something pinches you on the nose. 
Pinch

But there’s no one to be seen. 


Това, което е било, вече не е така.
Градът е изпълнил желанието ти––

съблякъл се е гол от спомените, 

стои пред теб, 

не значи нищо. 
Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,

когато е много вкусно,

когато ти помогнат с куфара непознати,

когато планини череши из магазинчетата в квартала,

когато видиш как улиците и площадите са изчегъртани от сергии,

когато липите,

когато липите,

нещо силно те щипва по носа. 
Щипе,

но няма никой.