5 Self-translations by Albena Todorova

By | 1 November 2019

they climb up, stay a while

to come back later
then our turn comes to go upstairs empty handed
(you are greeted not for what you carry)
we all feel tense in the waiting room but
consolation can be found in friendship 
and the confidence that beyond the clouds
snow-powdered peaks hibernate and dream 

God, when you look our way 
what do you see?
What could we do so that your love?

за малко се качват нагоре
и после се връщат
после идва наш ред да се качим
с празни ръце
(не по ръцете посрещат там)
в чакалнята всички сме напрегнати, но
утеха са
приятелството на обичните
и увереността, че отвъд облаците зимуват върхове
напудрени със сняг и слънце
Когато гледаш към нас,
какво виждаш, Господи?
С какво да те зарадваме?
Какво да сторим тъй, че обичта ти?

This entry was posted in TRANSLATIONS and tagged , . Bookmark the permalink.

Related work:

Comments are closed.